жени.Всичките съставляват 700 фамилии, поместени в 450 къщи.Жителите в Устово и въобще в околността са твърде набожни и всичките притежават строг и еднообразен религиозен характер.Всичките в града жители са от източно-православно вероизповедание.Но при всичката им набожност личат доста религиозни заблуждения останали от време и до днес.Ни една фамилия не ще срещне человек, която да ни посещава редовно и най-малкия празник в черква.Освен туй и за най-малката болест, дори и за един тъжлив сън, ще търсят първо цяр в черквата, като нощуват по една или повече вечери в храма, или пък занесат нещо дар в нея.Българите, като поминък им е все де се скитат по чужбина и срещат с разни народности, най-много с гърци и турци, то и в тяхното говорение се употребяват повече чужди чуми.Но в помаците, езикът е съвършено чист.Но затова най-много е спомогнало географическото им положение, а в също време и туй, че всичките помаци се занимават със земеделие и скотовъдство, което ги е направило да нямат никакво сближение с никаква народност, освен с местните българи.Помаците освен, че са запазили наречието чисто, но изричат и думите си по ясен, точен и първобитен тон от колкото българите. (Кутро – кое, Силом-едвам, Псе-куче.)
В едно българско – помашко село Ардино 4 часа разстояние от Устово, и до днес има реч, която употребяват помаците.”Псе и псето ити ли са попсети”- куче и кучето и ти ли са изневери.Тая реч е останала от ония времена, когато славянските Родопи са се потурчвали.Най-важната разлика, която отделя тукашното наречие от другите български наречия е тая, че са изхвърлени членовете и за трите рода- тъ, та , то, и заместени с частиците- съ, на – то -, които никак в наречието не различават за родовете, а се употребяват просто като за определението на разстоянието между предметите.(месо-мьосо)Най-похвално качество на родопските жители, което ги отличава от другите е гостоприемството.Към странника или изпадналия се отнасят с особено съжаление.Не  е възможно да не го прибере, нахрани или подари с нещо, който го види.Най-много гостоприемство е на почит между помаците.Там странника, без разлика на вяра или народност, намира изобилна храна не само за него, но и за добитъка, и може да преседи няколко дни без да има грижа от нищо.Гостоприемството от няколко години насам почна да се губи из между българите, а у помаците, то е непокътнато.